Начало
Семинари
Програма
Цели
Дейности
Целеви групи
Анализ
Резултати
Общините
Новини
За контакти
Информацията е предоставена от Областна Администрация-Враца, община Бяла Слатина и община Роман и от справочното издание “ХХ-ХХI Век-Врачанска Област”


Община Враца
Община Бяла Слатина
Община Роман
Стратегия за регионално развитие до2006 г.
Регионална стратегия за развитие
Регионална стратегия за развитие 
   
Възможности за развитие и  инвестиции
Адрес
Адрес
Адрес

ОБЩИНА ВРАЦА
Създадена с Указ на 05.12.1978 г. Наследява старата градска община още от Възраждането. Заема площ 679 кв.км. Граничи с общините Мездра, Борован, Криводол, Вършец и Монтана. Население 85 853 жители (към 01.03.2001 г.). На територията й има 21 села - Баница, Бели извор, Горно Пещене, Нефела, Веслец, Вировско, Власатица, Голямо Пещене, Девене, Згориград, Косталево, Лиляче, Лютаджик, Мало Пещене, Мраморен, Оходен, Паволче, Тишевица, Три кладенци, Челопек, Чирен и кварталите Бистрец и Кулата. Общински и областен център Враца с население 69 423 жители. Индустриалното развитие на общината се представя от химическа промишленост ("Химко" АД), циментопроизводство ("Белоизворски цимент" АД), машиностроене ("Центромет" АД, ЗММ, ОМК), текстил ("Вратица" АД, "Атлаз-91" АД), шивашка промишленост ("Враца-стил" АД, "Си Ти Ай"), хранително-вкусова промишленост. Обработваема земя 374 000 дка. Забележителности - проломът "Вратцата", пещерата "Леденика", лобното място на Хр.Ботев в местността "Йолковица" и връх "Околчица", тракийското съкровище от Могиланската могила и Рогозенското съкровище.

СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ ДО 2006 Г.
Бавният темп на извършваните реформи в страната, необходимостта от осигуряване на работа за трудоспособните граждани и намаляване социалната цена на прехода поставят въпроса за засилване ролята на общината в решаване на социално-икономическите проблеми. В тази връзка е изработена Стратегия за развитие на община Враца до 2006 г. Основните приоритети в нея са свързани с подобряване развитието на техническата инфраструктура. Целта е да бъдат стабилизирани населените места на общината и да се решават в оптимална степен проблемите на отделния човек. Реализацията й е в зависимост от контактите на общината с центъра - правителство, министерства, агенции, както и с други общини и европейски градове, с които Враца поддържа дружески отношения. Главната цел е по-нататъшното изграждане на Врачанска община като цялостен социален организъм върху основата на пазарна икономика, което осигурява нарастване на заетостта и доходите на домакинствата и фирмите. Стратегията очертава основните направления в икономическото, социалното и духовното развитие, свързани с високотехнологично производство, осигурен пазар и конкурентноспособност. Предвижда се промишлената продукция да нарасне с 35% спрямо 1998 г.; постигане на добри финансово-икономически резултати в частния бизнес; задоволяване на потребността от продукти и услуги. Общо очакваният ръст е 50%. Важно място се отделя на развитието на ефективно земеделско производство и конкурентен хранително-преработвателен сектор чрез осигуряване на благоприятна икономическа среда за дейността на земеделските кооперации и стопанства (еднолични или фамилни).
Стратегическата цел в социалната област е да се спре обедняването на населението, да се повишат доходите и да се постави началото на подобряване качеството на живота. Конкретните разработки са насочени към по-нататъшно развитие на културата и образованието, спорта и туризма, подобряване на екологичната среда на територията на общината. За реализация на по-голяма част от предвидените в Програмата проекти се предвижда използване на чуждестранни източници на финансиране - чрез предприсъединителните фондове на ЕС, програмите на ФАР, САПАРД и ИСПА, както и от български банки, които управляват кредитни линии за подпомагане на малки и средни предприятия. Очаква се подкрепа и от други международни програми и институции, предоставящи безвъзмездна финансова и техническа помощ по определени проекти, като Американската агенция за международно развитие, правителствата на Япония, Германия и Холандия, с които е поставено начало на сътрудничество в социалната и екологичната област.

Адрес:

Община Враца
Враца 3000
ул. Стафанаки Савов, 6
тел.: 092-2 4581, 
факс: 092-2 7085
Областна администрация Враца
Враца 3000
бул. Демокрация 1,
тел.: 092-6 10 81, 6 10 46
факс: 092-6 10 57
obl-vr@isv.net
ОБЩИНА БЯЛА СЛАТИНА
Създадена с Указ на НС от 1978 г. като селищна система и с Указ на НС №2704 от август 1987 г. като община. Заема територия 572 кв.км, разположена в Дунавската равнина върху терасите на р.Скът. Граничи с общините Враца, Борован, Хайредин, Козлодуй, Оряхово, Кнежа, Червен бряг. Население 31 534 жители (към 01.03.2001 г.). Обединява 15 села - Галиче, Алтимир, Търнава, Соколаре, Комарево, Тлачене, Върбица, Габаре, Враняк, Бъркачево, Попица, Търнак, Бърдарски геран, Буковец, Драшан. Общински център Бяла Слатина (13 923 жители), обявена за град на 27.06.1914 г. Част от селищата са разположени по теснолинейната железопътна линия Червен бряг-Оряхово. Бяла Слатина е и шосейно кръстовище за Враца, Кнежа-Плевен и Мизия-Оряхово. Умерено-континентален климат, черноземни почви. Обработваема земя 296 833 дка. Развито земеделие, шивашка промишленост (завод "Пионер" АД), машиностроене ("Гарант" АД и "Мизия" АД). Забележителности - местността "Агино бранище", характерна с красива дъбова гора, наречена "Китката".

РЕГИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ
е разработена според промишлените и селскостопанските дадености и възможности на общината. Залага се на малките и средните предприятия, главно в леката и хранително-вкусовата промишленост. Пример за това са предприятието за дамска конфекция - филиал на "Юнион Левъл" ЕООД - София в Бяла Слатина и откритият в с.Попица цех за дамска конфекция към "Рила стил". На територията на общината има вече 6 такива шивашки цеха, които осигуряват работа предимно за жени.
Бизнеспроектите на по-големите предприятия също предвиждат разкриване на нови работни места с разширяване на пазарите и производството.
В селското стопанство се залага на сформиране на кооперативни животновъдни стопанства, като кравефермата в Соколаре, свинефермите във Враняк, Търнава, Алтимир, птицефермата в Соколаре, създаване на модерни фамилни фермерски стопанства. За развитие на животновъдството от общинския поземлен фонд се предоставят 1 153 дка за пасища. В пет кметства предстои изграждане на млекосъбирателни пунктове, отговарящи на изискванията на европейските стандарти. Във Враняк, Търнава, Търнак, Попица, Соколаре, Алтимир са подготвени проекти за създаване на млекопреработвателни предприятия със среден обем. По-мащабното преработване на мляко ще бъде съсредоточено в Бяла Слатина, на базата на "Млечна промишленост". Бубарството, което открай време е давало допълнителни приходи за хората от белослатинско, но в последните години е загърбено, също има условия да се развива. До 30 тона пашкули се предвижда да бъдат произвеждани във възстановената база за приемане и първична обработка на пашкулите от бубохранителите в общината. Възможности за нови работни места се търсят и в инфраструктурните проекти, които ще помогнат за развитието на община Бяла Слатина като съвременно функционираща административна формация.
 

Адрес:
Община Бяла Слатина
Бяла Слатина 3200
ул. Д.Благоев, 85
тел.: 0915-20 11, 2023
факс: 0915-2914,25 16, 2023
obsht_bs@yahoo.com
ОБЩИНА РОМАН
Създадена с Указ от 01.08.1934 г. като Романска централна община. Утвърдена с постановление №77 на МС от 05.12.1977 г. като център на селищна система. Заема 303,5 кв.км площ, разположена в средното течение на р.Искър, където се влива най-големият й приток - р.Малък Искър. Граничи с общините Мездра, Бяла Слатина, Червен бряг, Луковит, Ябланица и Ботевград. Общински център Роман (3565 жители), обявен за град на 04.09.1974 г. На територията й има 12 села - Камено поле, Кунино, Синьо бърдо, Струпец, Радовене, Долна Бешовица, Хубавене, Курново, Стояновци, Средни рът, Караш, Марково равнище. Население 8 225 жители (към 01.03.2001 г.). Индустриалното развитие на общината се представя от фирмите "Метизи" АД, ЕТ "Стал-20", ЕТ "Боргона", "Бивар" АД. Обработваема земя 56 264 дка, горски фонд 86 175 дка. Възможност за възстановяване на ябълковите масиви (3000 дка), производство на зърнени култури, гъби и билки, рибовъдство. Развитие на туризъм ("Искърски оазис"). Забележителности - красивата природа по поречието на Искър, интимната атмосфера на планинските села, Струпешкият манастир "Св.Пророк Илия".

РЕГИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ
на общината е изградена върху подходящи екологично чисти и благоприятни климатични условия за планинско животновъдство и овощарство, малки и средни предприятия от хранително-вкусовата, текстилната и шивашката промишленост, дърводобив и преработване, за развитие на туризма и подобряване на инфраструктурата. В тях могат да намерят поминък голяма част от безработните жители на общината.
Утвърдени са 17 проекта в промишлеността, туризма, селското стопанство и инфраструктурата за 500 работни места. За финансирането им ще се ползват средства от международните организации и програмите ФАР, САПАРД, ИСПА.
Предвидено е до края на 2002 г. да се построят три малки водноелектрически централи по каскадата "Среден Искър", които ще осигурят близо 60 работни места - ВЕЦ "Кунино" с мощност 2500 киловата и годишно производство 20 млн.квч. електроенергия, ВЕЦ "Радовене" - 1500 киловата и 12 млн.квч. ел.енергия и ВЕЦ "Роман" - 4000 киловата и 25 млн.квч. електроенергия. В изграждането на трите ВЕЦ ще се вложат над 30 млн.лв. В началото на април 2001 г. между кметството и областната администрация от една страна и чешката фирма "Хидропол" и българската компания "Хелпик" се подписва меморандум за строителство на ВЕЦ "Роман" до 2 години на стойност 12 млн.лв.
За осъществяване на тези проекти и за по-добро управление на недвижимите имоти, общинският съвет решава да учреди търговско дружество "Роман инвест" ЕООД с едноличен собственик на капитала община Роман, което става в началото на 2001 г.
Сред останалите проекти са газификацията на града, за чието изпълнение се предвиждат 4 млн.лв.; изграждане на канализация за отпадните води в Роман и съседни села - 5 млн.лв. до 2002 г.; изграждане на покрит общински пазар -до края на 2001 г.; допълнително водоснабдяване и подмяна на водопроводната мрежа в Роман, Радовене, Стояновци, Караш, Хубавене - до 2003 г.; ремонт и асфалтиране на централната улица на Роман; изграждане на пътя от Кунино до Роман, на пътя по поречието на Малък Искър от с.Своде през Средни рът, Караш и Хубавене до Роман - 4,5 млн.лв. и на пътя от Камено поле през Долна Бешовица до Струпец до 2005 г.
Обшината разчита особено на развитието на ТУРИЗМА с помощта на международната програма ПЛЕДЖ и сдружението "Искърски оазис". Екологично чистата природа и красивите дадености са подходящи за организиране на частно хотелиерство. Добра база са туристическата хижа край Роман, която може да бъде обновена, Струпешкият манастир с 50 легла, красивата вила "Горска фея" в околностите на Караш с 20 места, крайпътният мотел в Средни рът, 2 частни къщи в Долна Бешовица и Караш. Предвижда се до 2003 г. да се изгради селище за селски туризъм по поречието на Малък Искър с 60 места. В програмата се включва и спортната база на Роман и някои села - трите стадиона в Синьо бърдо, Кунино и Камено поле, стадионът в Роман с писта с тартаново покритие, игрище за тенис на корт и съблекалня. Общината очаква увеличение на собствените си приходи до 90 000 лв., така че до 2006 г. тя да разполага с бюджет над 3 300 000 лв. Зад тази цифра са нови работни места, по-голямата сигурност на жителите и по-добрия им стандарт на живот.

ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА РАЗВИТЕ И ИНВЕСТИЦИИ
Община Роман има нужда от инвестиции за осъществяването на следните проекти:

  1. Допълнително водоснабдяване - с.Радовене, с.Стояновци, с.Хубавене, с.Караш, гр.Роман и с.Кунино от кладенците на с.Кунино.
  2. Преустройство на младежко общежитие в Дом за стари хора - гр.Роман.
  3. Преустройство на детска градина в Дом за деца на социално-слаби родители - с.Синьо бърдо.
  4. Отоплителна инсталация на НУ "П.Р.Славейков" - гр.Роман.
  5. Газифициране на гр.Роман.
  6. Канализация в гр.Роман.
  7. Изграждане на покрит общински пазар.
  8. Създаване на черничеви насаждения и бази за развитие на бубарство, което е традиционен поминък на населението в този край.
  9. Развитие на туризма.
За да стимулира развитието на средния и малък частен бизнес и туризма, общината може да предостави свободен сграден фонд - бивши многоетажни казармени сгради, административни, жилищни и други сгради, бивше младежко общежитие, административна сграда на шест етажа, подходяща за хотел, триетажна туристическа хижа в района на Малък Искър и т.н.
Туристически интерес за български и чуждестранни туристи могат да представляват останки на крепости и паметници от римско време, действащ манастир "Св.Пророк Илия" в с.Струпец. Добра база за развитие на туризма могат да бъдат туристическата хижа край гр.Роман, която има нужда да бъде обновена, Струпешкият манастир с 50 легла, красивата вила "Горска фея" в околностите на с.Караш с 20 места. Има възможност да се инвестира в селище за селски туризъм по поречието на р.Малък Искър и обновяване и експлоатация на стадион в гр.Роман с писта с тартаново покритие, игрище за тенис на корт и съблекалня.
Местоположението на община Роман в Предбалкана, красивата и незамърсена природа, както и отдалечеността от напрегнатото ежедневие на големите градове, са предимства и предпоставка при осъществяване на възможните инвестиционни проекти. За реализация на изброените и други проекти, община Роман търси алтернативни финансови външни и вътрешни източници - частни, на сдружения, фондации и други стопански организации, които са готови да инвестират и развиват съвместен бизнес на територията на общината. Общината е готова да предостави земя, сграден фонд, съоръжения и други елементи на инфраструктурата при взаимоизгодни за развитието на бизнеса условия.
 
Адрес:
Община Роман
Роман 3130
Област Враца
ул. Г.Димитров, 132-136
тел.: 09123- 20 64, 21 12, 22 12
факс:09123-23 49
English version
Наръчник за партниране при разрешаване на конфликти
Bulgarian Version
Macedonian Version
Romenian Version
Handbook for partnering in conflict resolution
in Bulgarian, Macedonian and Romanian